понеделник, 28 ноември 2016 г.

The Sun is Also a Star

Здрасти! Днес съм тук с ревю на една наистина изумителна книга. Става въпрос за The Sun is also a star от Nicola Yoon.


  Истината е, че никога не ми е допадала съвременната литература. Ама изобщо. Обичам си фантастиката и това си е. Затова и започнах тази книга с мисълта "Е, знаем, че няма да ми харесаш, ама айде да те пробвам". И нямате представа колко съм щастлива, че и дадох шанс. Както казах, не обичам contemporary, но наистина обичам тази книга. Нито една книга от този жанр не ме е докосвала, но тази определено го направи. Може би е една от най-хубавите книги, които някога съм чела.

  В The Sun is also a star се разказва за едно момче кореец (Даниел), момиче афроамериканка (Наташа) и денят, в който се срещат и влюбват. Героите са брилянтни. Наташа не вярва нито в бог, нито в съдбата, само в науката. За нея нещо да е вярно, трябва да бъде научно доказано. Даниел пък е другата крайност. Той е мечтател, вярва, че нещата сами ще се подредят и че всичко ни е отредено. След като се запознават, Даниел се хваща на бас с Наташа, че ще я накра да се влюби в него до края на деня (това не е спойлер, пише го и в анотацията). Ние, като читатели, проследяваме сблъсъкът на двете им вселени. 

"So she (Natasha) knows: love is just chemicals and coincidence. 
So why does Daniel feel like something else?"

Източник

Звучи като сладникава романтика, но, повярвайте ми, само това не е. Въпреки че книгата е в рамките на един-единствен ден, четейки я, ние оставаме с усещането, че познаваме тези герои от години. Следваме двете перспективи - на Даниел и на Наташа, с което Никола Юн се справя чудесно. Нито веднъж не ми се наложи да връщам 

страници, за да погледна в чия глава се намирах в конкретния момент. Освен обаче на тези двама разказвачи, се срещат и глави, в които говорят странични герои или са разяснени някои въпроси. Например има такава, в която се обяснява как любовта повлиява на човек химически, както и такава, в която следваме перспективата на шофьор на BMW, който за малко не е блъснал човек. 

"I shook her hand. I'm wearing a suit and a tie and I shook her hand.
What am I? A banker?
Who meets a cute girl and shakes her hand?"
  Както забелязвате, The Sun is also a star наистина ми хареса. Накара ме да се смея, да плача и (най-важното) да се замисля. Това не е просто любовна история. В книгата са обсъдени темите за расизма, етническата принадлежност, националността.. и чрез героите виждаме как влияят на отделния човек. Това е онзи тип книги, които те карат да помислиш дори върху някои екзистенциални въпроси: съществува ли любовта, защо сме тук, как е устроен светът и т.н. 
  Очаквам с нетърпение издателство Ибис да издадат романа The Sun is also a star на български език, защото такава книга трябва да се предостави на българския читател. Препоръчвам я горещо!

Приятно четене!

~ Цвета♡


петък, 11 ноември 2016 г.

The Graveyard Book by Neil Gaiman

Здрасти! Днес съм тук с първото си ревю на книга и то доста добра. А именно The Graveyard Book  от Neil Gaiman. Очертава се месец октомври месец ноември да са посветени на Нийл Геймън, от което изобщо не се оплаквам.

 След прочитането на Coraline, бях убедена, че ще харесам The Graveyard Book, но въпреки големите си очаквания, бях изненадана колко всъщност е прекрасна тази книга, колко прекрасно пише Геймън. 

 Историята е за момче на име Nobody Owens, което израства в гробище. Общо взето, това е всичко, което имате нужда да знаете за сюжета. Това е от онзи тип книги, за които е по-добре да не сте чували много, да влезете в изградения свят "на сляпо". По принцип книгата е предназначена за деца, но дори възрастен би открил нещо, за което не се е замислял досега, би се потопил в света и би изпитал всички емоции, които и дете на 10 би. С това четиво ще се смеете, ще стоите на нокти какво ще се случи след това, ще се ядосвате на героите, дори ще има и моменти, когато ще ви се прииска да си поплачете малко (или пък не толкова малко). Няма да искате да свършва, но в същото време ще искате да четете още и още, и още за героите. 
 Нийл Геймън е написал така творбата си, че хем да научи децата на някои основни проблеми, хем да им е интересно и по този начин да не го усетят като учене. Споменава се дори темата за самоубийството.
https://www.instagram.com/p/BMql6e3Afm-/?taken-by=smurfietka1

 “They kill themselves, you mean?” said Bod. He was about eight years old, wide-eyed and inquisitive, and he was not stupid.
“Indeed.”
“Does it work? Are they happier dead?”

“Sometimes. Mostly, no. It’s like the people who believe they’ll be happy if they go and live somewhere else, but who learn it doesn’t work that way. Wherever you go, you take yourself with you. If you see what I mean.”


 Проследявайки израстването на Bod и приключенията му, ние се срещаме с доста нови герои. Не мога да определя кой е по-прекрасен. Въпреки това обаче още от самото начало Silas ми е любим. Толкова е мистериозен и различен, и добър, и грижовен и още хиляди хвалебствени определения. В същото време, ако трябва да избирам между него и Nobody, няма да успея. Малкото момче е толкова очарователно, забавно, умно и любознателно. Четейки репликите му, няма как да не се усмихвате. А приключенията му са толкова интересни и мистериозни. Не знаете какво ще се случи след малко, има толкова обрати, които няма как  да очаквате. Изненадвате се все повече и повече от героите, опознавате света. Нищо не ви се казва, освен ако не е абсолютно задължително и това прави книгата пълна с подозрения и загадки.

“Name the different kinds of people,” said Miss Lupescu. “Now.” Bod thought for a moment. “The living,” he said. “Er. The dead.” He stopped. Then, “…Cats?” he offered, uncertainly. 


 Книгата е удивителна. Самото писане, героите (за които не искам да разкривам чак толкова много), сюжета, всичко е толкова добро, че дълго време след прочитането ще си мислите за това четиво. Уверявам ви. А илюстрациите от Chris Riddell си пасват толкова добре с нея. Сякаш Gaiman и Riddell са родени да си партнират. За да разберете по-добре това, което обяснявах досега, трябва да прочетете книгата. Обещавам, че няма да съжалявате.